Пилотно обучение „Climate Box“ с акцент върху храните, с подкрепата на Европейската комисия се състоя на 6 юни 2022 г. в офиса на организаторите на събитието – Сдружение Клуб 9000 в София.
Всъщност Climate Box е проект по програма „Еразъм+КА2“ за стратегически партньорства в областта на образованието за възрастни. Целта му е да разшири осъзнатостта ни за неотложния проблем с опазването на околната среда, да стимулира обмена и дискусиите между потребителите, като ги мотивира да водят по-устойчив начин на живот.
Обучението Climate box бе и с интерактивна сесия, със запознаване с климатични казуси, на което участниците споделиха, че осезателно усещат климатичните промени с примери от реалния живот. Както и влиянието им върху околната среда, което изисква непрекъсната адаптация и промяна. Потреблението на енергия и храна, намаляването на отпадъците, отговорното потребление, изборът на устойчива мобилност станаха основните акценти.
Коментирани бяха и различни проблеми, свързани с ресурсите при производството на храни в отдалечените райони, които често са транспортирани на хиляди километри. Голяма е изненадата, когато четейки етикета разбереш, че един плод, кутия бисквити или консерва с риба тон са пропътували буквално половината свят, за да стигнат до теб (заедно с всички трудови разходи). Тогава изниква изводът, че в такъв случай е много по-разумно да подкрепиш местните производители – и за здравето си, и за самия местен бизнес. Макар че в епохата на глобализация всички пазаруват в големите търговски вериги храни от цял свят, вместо директно от някой местен производител или фермер.
Въпросите биха могли да продължат в този порядък на мисли – Какъв е произходът на храната? На какво разстояние е от мястото, на което се намирате? Какви ресурси трябва да са били използвани, за да ви осигурят този продукт във вашия супермаркет (камион, самолет, гориво, работна ръка и т.н.)? Колко емисии парникови газове (особено CO2) са били генерирани от това? Като можете да използвате специален калкулатор, както участниците в семинара, за да научите колко емисии парникови газове са били генерирани.
Така че е добре ежедневно да се запитваме какви са условията на труд и социалната осигуреност в страната на произход на продукта (включително работно време, трудови договори, жилище, заплащане на издръжка, здравно осигуряване).
Отделно всеки един от нас би могъл да си създаде индивидуален сезонен календар на плодовете и зеленчуците, за да има добра представа за регионалните храни през съответния сезон.
Десислава Димитрова, координатор за Slow Food в България, преподавател в НБУ, учен от БАН, предложи на вниманието изключително богатия сезонен календар на Slow Food, и размисли върху смисъла на бавната храна, традициите ни в отделните региони.
„Измененията на климата се усещат осезателно и върху лозарството и винопроизводството“ – заяви инж. Анна Василева, управител на фирмата „Дедал“ за оценяване и сертификация, с проект за собствена винарна за био вина.
Росен Петков, консултант в КАТРО България ЕООД сподели: „В хода на работата си стигнах до извода, че темата за климата и въздействието върху него от човешката свръх амбиция е наистина сложна и дори обезкуражаваща, като се погледне голямата картина. Когато става въпрос за овластяване на каквито и да е групи хора със знания и умения за водене на по-зелен живот, може би е по-добре това по-често да става на „порции“, точно каквито са микрообучителните единици на Climate Box. А цялостната ни програма обхваща ежедневието на един нормален човек и неговия принос към околната среда.“
Анета Рангелова от сп. ХИ&Т – Хранителна индустрия и търговия коментира ролята на медиите, телевизионния екран, и фирмите и институциите за рециклиране за обществената осведоменост относно отпадъците, разделното им събиране, сортиране и отражението им върху околната среда. Повишаване осведомеността на цялото население за суровини, ресурси и отпадъци, свързани с модерните човешки дейности и неотложните промени са необходимост.
Преподавателят от УНСС доц. Стилиян Стефанов подчерта голямата необходимост от включване на темите за климатичните промени и промяната на моделите на поведение в обучението на студентите.
Дискусиите за промяната на личното поведение, но и на поведението на българските организации по отношение на влиянието на климатичните промени върху бизнес моделите, стават все по-належащи и в дневния ред на Сдружение „Клуб 9000“ – подчерта проф. Елка Василева, председател на Управителния съвет. Всичко това е нова посока в усилията на Сдружението да предоставя информация и обучения за моделите за управление на фирмите, свързани с опазване на околната среда, борбата с климатичните промени и социалната отговорност.
